Поредна онлайн среща на Партньорството за учене и действие (ПУД) беше проведена на 24 февруари 2021 г. Участниците – гостуващи колеги от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД); представители на БАСП, Ноу хау центъра за алтернативна грижа към НБУ, БЧМК, ИСДП, сдружение Ре-Акт, фондация ПИК, НМЗМ и МОМ – разгледаха напредъка при изпълнението на т.нар. „малки проекти” в рамките на Партньорството. Беше обсъдено и одобрено изработенето кратко видео, представящо работата на ПУД.
Специалните гости на онлайн срещата представиха пред участниците кампанията“Намери друг начин“, насочена срещу радикални послания и действия на младежи в онлайн средата. Центърът за безопасен интернет и Центърът за изследване на демокрацията, работили по инициативата в продъление на три години, представиха резултати и изводи от онлайн комуникационната кампания.
Основната целева аудитория на проекта им са били младежи 14-19 г. в България. Основна цел – превенция на насилието, свързано с крайнодесни послания и намаляване на възпиемчивостта на младежите към крайнодесни послания и пропаганда и към речта на омразата. ЦИД са работили за реакция на антималцинствени настроения и послания и употреба на насилие срещу малцинствени групи, опитали са се да представят други, различни гледни точки и са се стремили да ангажират младежите с конструктивни алтернативни каузи чрез наративи за насърчаване на критичното мислене и разпознаване на фалшиви послания.
Повече за инициативата можете да намерите тук:
Намери друг начин (anotherway.bg)
Изследването по проекта показва, че превенцията на радикализацията е слабо изразена в страната ни. В рамките на проекта са тествани крайнодесни послания и твърдения, свързани с антималцинствени, супермасистки, антиислямски, антидемократични и антисистемни настроения, като водещи по одобрение се оказва, че са антиромските послания (до 74%). Над 60% има одобрение за антибежански твърдения.
Настроенията сред младежите отразяват цялостната картина, валидна за обществото ни. Изследвани са стереотипни твърдения, а също така нагласи към либерални ценности, като по-общо формулираните твърдения срещат сравнително високо одобрение, а при по-конкретно формулиране – подкрепата драстично намалява.
От тестваните нагласи към крайно съдържание в интернет се определят две групи: пасивно одобряващи насилието и малобройна група заявяващи готовност за реални действия. За щастие тези нагласи не са дълбоко вкоренени.
Освен изследването и кампанията в проекта са били осъществени фокус групи с младежи, като похватите за работа са включвали елементи от теорията на промяната. Подсилване на критичното мислене, предаване на умения за противопоставяне на манипулация, отваряне на светогледа към алтернативни виждания, разбиране на последствията от насилието, предоставяне на възможности и умения за ангажиране с граждански и социални каузи по конструктивен начин, намиране на общност и подкрепа са използвани за постигане на целите на проекта.
Един от интересните изводи: да не се окажеш манипулиран е много силна мотивация сред младежите. В този смисъл посяването на зрънце съмнение у всеки младеж за това дали някой иска да се възползва от макар и незначително негово действие, каквото е импулсивното споделяне на дадена публикация – е от огромно значение.
